Proceedings of the 10-th International Conference on Mechanics and Technology of Composite Materials – Sofia, September 15-17th, 2003

С еволюцията на стандартите от серията ISO 9000 от 1994 и 2000г. производителите започнаха да прилагат стандартизирани практики по отношение дейността си по управление на качеството. Това развитие, целящо гарантиране интересите на потребителите, логично еволюира към стандартизиране изискванията за производствен контрол на строителните продукти. В този смисъл изискванията към производствения контрол на строителните продукти са не само стъпка към прецизиране изискванията на § 7.5.1 от серията ISO 9000, но и към постепенното преминаване към въвеждане на системи за тотално управление на качеството.

Още веднага следва да отбележим един съществен момент от изискванията към СПК, а именно – изискванията към СПК далеч не се изчерпват само с производствени изисквания и механично допълване на някои други задължителни процедури по ISO. Това особено ясно се откроява, когато се изгражда СПК в предприятия, които все още нямат внедрени СУК по ISO.

І. Основни положения

Анализът на изискванията към продукта и релевантната СПК, направен на базата на EN за бетон и разтвори (БДС Е N 206-1:2002 Бетон. Част 1: Спецификация, свойства, производство и съответствие и БДС Е N 998-1:2003 - Технически изисквания за разтвор за зидария. Част 1: Разтвор за мазилка и БДС Е N 998-2:2003 - Технически изисквания за разтвор за зидария. Част 2: Разтвор за зидане) позволява да се изяви ключовата характеристика на този тип стандарти, а именно, че по своя характер те са колкото технически, толкова (ако не и в по-голяма степен) и управленски.

Този извод има сериозно методологическо значение, доколкото позволява да се преформулира задачата като предимно управленска, и от тази гледна точка да се търси адекватното управленско решение.

Така поставена, задачата е сводима до нормална управленска задача, за която ключовите условия за верифицируемост са зададени в съответната група стандарт/продукт.

В тази връзка логичният въпрос, който следва, е доколко в сътветните стандарти – в конкретния пример БДС Е N 206-1:2002 – заложените условия са необходими и достатъчни за разработване на ефективна СПК, доколкото в стандарта се задават както технико-технологични, така и някои специфични изисквания към системата за управление.

Без да считаме, че сме изчерпали въпроса, по наше мнение трактовката би следвало са бъде, че заложените в стандартите изисквания задават необходимите, но не и достатъчните условия за разработката на конкретния управленски модел.

Възприемането на управленския подход при изграждане на СПК предполага два основни въпроса, които следва да бъдат решени чрез СПК:

- Група въпроси, свързани с практическото внедряване на разработения управленски модел;

- Оперативно поддръжане на модела и неговата устойчивост в екстремни условия.

Изисквания, породени от фактора ЛЕСНО ВНЕДРЯВАНЕ 

Този тип въпроси непосредствено реферира към отчитане на реалното образователно и квалификационно равнище на персонала на производителя, неговата култура и управленски навици.

На практика това означава при началния сканинг на производителя да се направи подробна снимка на тази група проблеми.

Значението на този предварителен анализ е в това какъв тип формулировка и формализация на модела ще бъде разбираем и приемлив за производителя с минимални разходи на ресурс – време и средства за начална подготовка на персонала за адекватното възприемане на модела като такъв.

Изисквания, свързани с устойчивостта на СПК

Една от основните характеристики на производството на бетон е отчетливият характер на сезонност, при което се регистрират – като правило – ясно изразени пикове на върхови и минимални натоварвания. Тази специфика задължително следва да се отчита при изграждането на СПК, доколкото от управленска гледна точка устойчивостта на модела се явява имплицитно необходимо условие.

В случая под устойчивост на СПК ще разбираме способността на системата да функционира резултатно в условията на резки промени в околната среда.

В друг аспект, акцентът върху устойчивостта на модела на СПК се явява ключов и поради национални специфики като недостатъчната /като правило/ овладяност на качеството на доставяните добавъчни материали, и относително високата аварийност на използваната техника.

Анализът на тези изисквания влияе непосредствено върху характеристиките, които трябва да притежава самата СПК.

Така например изискванията за устойчивост на СПК предполагат задължително един “излишък” на контрол, който да гарантира ефективната работа на системата в условия на напрежение и пикови флуктуации. От тази гледна точка изпълняването само на изискванията към СПК, заложени в стандарта, е най-малкото недостатъчно.

Втората група въпроси са свързани с типа управленски модел, който би позволил оптималното решаване на очертаващия се кръг от проблеми, като:

•  обезпечаване на изискуемите технико-технологически показатели на продукцията;

•  обезпечаване на лекота и естественост на поддръжката на СПК в реални оперативни условия;

•  чисто управленско обезпечаване на индуцираните от необходимия комплекс дейности функции.

От гледна точка на организацията, заложена в управленския модел, и предвид цитираните по-горе изисквания, на пръв поглед се налага решение от типа на линейна или линейно-функционална структура на управлението. Допълнителен плюс на този тип решение е неговата простота и естественото му вписване в съществуващата преобладаваща /в нашите условия/ управленска практика, а самата система би изглеждала твърде пригледно.

Тези привидни предимства обаче водят до доста обемиста документация от една страна, а от друга - до издигане на най-високо ниво оперативната отговорност за комплекса от реализираните процеси.

Другият модел на решение е матричният. При него отговорността се свежда до конкретните оперативни изпълнители, позволява максимално използване на специализацията, и не на последно място – позволява относително лесно обхващане на целия комплекс от процеси, които обезпечават непрекъснатото съответствие на продукцията.

По същество матричното решение, което възприехме, бе пряко следствие на анализа, който направихме на изискванията на Стандарта. Самите изисквания са многопосочни и касаят както самата технология и оценяване на съответствието, така и изискванията, свързани с поддръжката на машините и съоръженията, на средствата за измерване и изпитване;  изискванията, свързани с персонала; и др. п. Същевременно самата Наредба за съответствието предполага персонализиране на отговорността.

Независимо от сложността на разработката на СПК за този тип управление на процесите, основното предимство е нейната компактност и лесна оперативна поддръжка. Същевременно, този тип решение позволява бързото практическо внедряване на системата с минимум ангажиране на ресурси. Основен фактор за това е относително ниската критичност на самата система към допълнителна квалификация. Това се дължи на факта, че още при разработката й специфичните задачи, произтичащи от самата СПК, се адресират към естествените им изпълнители. В този смисъл при внедряването са необходими минимум предварителни усилия за повишаване квалификацията на персонала. Естествено, както при всяка управленска система от матричен тип, основната тежест се концентрира върху координатора на системата, в случая - мениджъра по качеството.

Много съществено предимство на матричния тип решение е неговата вътрешно присъща комплексност и обезпечаване на необходимия излишък на контрол с минимум записи. Това се постига за сметка на комплексния характер на контрола – така например в една точка на контрол се постига следенето на два или повече различни по своя характер процеси. От друга страна освен контрол, собствено се извършва и взаимен самоконтрол. Това пък позволява минимизиране на риска от систематични грешки в системата. В случая вероятно би било по-прецизно да се говори вече не толкова за “излишък” на контрол, колкото за множественост на контрола.

ІІ. Внедряване

СПК, разработена  съобразно гореизложените принципи и изисквания, предполага около три месеца за внедряване в реални условия. Срокът включва времето за разработка на СПК, времето за внедряване в производствени условия, и необходимото време за изпитване на продукта, произведен в условията на внедрена СПК, за първоначалната оценка на съответствието му.

Оценката на едногодишния опит по внедряването на СПК позволява да се изявят следните характерни моменти:

1. Необходимост от 1 - 2 седмици на персонала, непосредствено отговорен за внедряването, за преодоляване на първоначалния стрес от документите;
2. Преодоляване на известно смущение на персонала, свързан с оперативно оформяне на документите, отразяващи процеса на производство и контрол. Този дискомфорт се дължи от една страна на необходимостта от непрекъснато документиране на процесите, за които отговарят, а от друга – на необходимостта от документирано поемане на персонална отговорност за изпълняваните задачи. В тази връзка сериозен проблем стои пред производители, при които няма компютърно дозиране на съставните материали, доколкото това означава, че необходимите записи следва да се водят на ръка;
3. Създаване на систематична нагласа за непрекъснат контрол на входящите съставни материали;
4. Необходимост от системно специфично обучение на клиентите, предвид факта, че производството на бетон е първото, което внедрява СПК. Определени проблеми се наблюдават на първия етап, при оформянето от страна на клиентите на заявки в съответствие с изискванията на стандарта и тяхното подписване. От подобен характер са и трудностите при оформяне на експедиционните бележки от потребителя, особено при нерегламентирано третиране на бетонната смес на обекта;
5. Определен проблем е и пренастройката на честотата на контрол на продукта – якостта на 28-мия ден – към засилване на входящия контрол на съставните материали и оперативния контрол за съответствие на продукта. Специфичен фактор в тази насока е нагласата в множество клиенти непрекъснато да изискват протоколи за якост на 28-ми ден, тъй като по същество те са свикнали да прехвърлят входящия си контрол за продукта на производителя. Това създава определени затруднения при производителя, доколкото налага опробване с много по-висока честота, от изискуемата по БДС EN 206-1.

Общ проблем, който можем да изведем, срещан при всички фирми, с които сме внедрили СКП, е преминаването към изпитване на продукта, съобразно изискванията на евронормите. Практическият проблем е свързан с необходимостта от преоборудване на лабораториите – т.е. необходимостта от инвестиране на около 10 - 15 хил. евро за лабораторно оборудване.

На база натрупания едногодишен опит от внедряване на СПК, констатирахме, че основното условие за успешно внедряване на СПК за бетон и разтвори е вътрешната убеденост на Висшето ръководство в необходимостта от тази стъпка, независимо от началните проблеми. На места, където тази убеденост не е налице (или поне не се демонстрира по категоричен начин пред персонала), като правило темповете на внедряване са твърде ниски, а самото внедряване става твърде трудно.

ІІІ. Резултати

От натрупаните наблюдения върху фирми, внедрили СПК на бетон, можем да констатираме:

1. Стабилизиране на показателите на готовия продукт във времето;
2. Повишаване на общата технологична култура в предприятието, без ангажиране на допълнителни ресурси;
3. Общо повишаване на изискванията за качество, както вътре във фирмата, така и по отношение на доставчиците й.

Един от сериозните позитиви от внедряването на СПК е конституирането на подробна технологична база данни, която на база статистическа оценка, позволява оптимизиране на рецептите.

ИЗВОДИ:

1. Няма съществени пречки при внедряване в български условия на евронормите, изискващи наличие на системи за производствен контрол.
2. Няма особени предварителни изисквания (надхвърлящи нормалните производствени изисквания) относно внедряването СПК на бетон.
3. Технологичната въоръженост на производителите е чувствителен, но не и ограничаващ фактор при внедряване на СПК.
4. От гледна точка на рентабилност, при внедряването на СПК икономическата ефективност е в пряка зависимост от отношението производство / производителност / разполагаемо технологично оборудване.
5. Като цяло се наблюдава много бързо мобилизиране на цялото разполагаемо технико-технологично ноу-хау във фирмите. Паралелно с това (дори във фирми, които не са внедрили СУК по ISO 9001) започва един сериозен процес на документиране и съхраняване на натрупаното ноу-хау в систематизиран вид. Като логично следствие се явява и постепенното оптимизиране на структурата на производствени разходи.
6. Постигането на съществените изисквания за бетон не представлява особен проблем за производителите.

Върни се в началото