Брой 4 / 2004-01-24

В. ”Строителство Градът” започва актуална и навременна дискусия относно изпълнението на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти, за което поздравявам екипа на вестника. Включвам се с няколко бележки по наредбата заради натрупания опит като консултант по разработване и внедряване на системи за производствен контрол (СПК) през последната година и половина.

Д-р инж. Иво ДИМИТРОВ, “КАЛИ” ООД, София

Насочвам вниманието на аудиторията към няколко основни момента, по които ми се струва, че все още има сериозно неразбиране не само от производителите на строителни продукти, но и от някои акредитирани оценители.
Първата тема, по която имам наблюдения и ще споделя опита си, е свързана с продуктовата сертификация.

Продуктовата сертификация - митове и реалност

По ред критерии, определени от европейската строителна директива, строителните продукти са класифицирани в ШЕСТ групи (1, 1 +, 2, 2 +, 3 и 4) за оценяване на съответствието.

Всяка група предполага изпълнение на определени условия от производителя.

В случая ще акцентираме върху групи 1 и 2, които предполагат оценка на съответствието на продукта, плюс наличие на одитирана от трета независима страна система за производствен контрол (СПК), обезпечаваща производството.

За изясняване на проблематиката ще се позовем по-конкретно на бетоновото производство, при което проблемите буквално са христоматийни.

За тази група (група 1+) е необходима както начална оценка за съответствие на продукта, така и сертифицирана система за производствен контрол, и е налице паралелно действие и на БДС (БДС 7268 - 83), и на БДС EN (БДС EN 206-1:2002). Този тип казуси ще бъдат характерни през следващите няколко години за множество строителни продукти.

На практика оценката на продукта се извършва, след като предприятието е внедрило система за производствен контрол (СПК), която също подлежи на одит от органа по оценяване на съответствието.

Следователно практическите стъпки в тази насока са три:

- Предприятието разработва и внедрява документирана СПК;

- Органът по съответствие изпробва оценявания продукт - пробата се взима от текущото производство в момент, избран от оценителя, който на 28-ия ден изпитва пробните бетонни тела и дава заключение за съответствието му;

- Издаване на сертификат за продукта, който дава основание на производителя, от своя страна, да издаде декларация за съответствие на клиентите си.

Двата положителни резултата от първите две стъпки са основанието за издаване на сертификат за съответствие за съответен клас бетон.

Правилното тълкуване на проблема обаче изисква развенчаването на няколко твърде объркващи мита.

МИТ №1: Стандартът - основа за регламентиране/определяне на качеството на продукта

Мит е, защото в евростандартите не става въпрос за качество; това доста неопределено понятие е заменено с еднозначния термин съответствие.

Простичко казано, терминът ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ означава, че производителят декларира на потребителя с определена степен на вероятност (в конкретния случай - над 95%), че доставеният продукт отговаря на конкретните изисквания на клиента, специфицирани чрез конкретна заявка.

В случая ролята на продуктовите стандарти е, от една страна, да даде основата за договаряне на параметрите на даден продукт между производител и потребител, а от друга - да защити обществения интерес чрез регламентиране на определени изисквания към продукта, производството и контрола му.

Т. е. регламентирането на продукта става, от една страна, на база прецизно специфицирани изисквания от клиента, отразени в неговата заявка, и от друга - чрез продуктовия стандарт, който регламентира оценяването на съответствието на въпросния продукт.

Накратко, издаването на декларация за съответствие е възможно единствено при условие, че са налице прецизирани изисквания на клиента, документирани чрез неговата заявка.

МИТ № 2: СПК може да се изгради и само на база БДС (в случая - само въз основа на БДС 7268 - 83).

Става въпрос или за мит, или за пълно неразбиране на логиката на изискванията към системата за производствен контрол (СПК).

Мит е, защото БДС 7268 - 83, както и БДС, които са несъобразени с евростандартите, приети в съответствие със строителната директива на ЕС, са изградени по съвършено различна логика, която не включва специални изисквания към управлението на производството на продукта.

Отсъствието на конкретни изисквания към дадената система за производствен контрол (СПК) на определен продукт прави практически невъзможно правилното оценяване на съответствието на самата СПК. В този смисъл участието на сертифициращия орган може да бъде символично, защото единственото, за което може да гарантира сертифициращият, е, че е видял някакъв писан материал с някакви документи, озаглавени СПК на бетон (за нашия конкретен казус). Това е така, защото при всяка сериозна забележка на сертифициращия орган към представената от производителя система производителят съвсем оправдано би поставил въпроса: “На кой документ, щом поставяте подобни изисквания?”. Т. е. изграждането на СПК по старите БДС е напълно неопределена задача и логически не подлежи на одит (одитът трябва да констатира определен набор от съответствия/несъответствия, а в случая липсват критериите за съответствие на СПК).

За сравнение ще посочим примера с БДС EN 206-1:2002, където на десет страници са посочени конкретни изисквания към самата система за производствен контрол на бетона. Задачата е еднозначно определена - в този случай одиторът оценява съответствието на внедрената от производителя система с изискванията към нея, посочени в съответния продуктов стандарт.

За да не подведем някого неволно, следва да подчертаем, че изисквания към СПК и създаваните документи далеч не се изчерпват само с тази точка на стандарта, колкото и подробно тя да е разработена.

МИТ № 3: Сертифицирана система за управление на качеството по ISO 9001 е достатъчно основание за приемане наличието на одитирана СПК.

Подобно схващане предполага, че в тези случаи е достатъчно да се направи оценка за съответствието на продукта - първоначално изпитване и текущ контрол.

Това схващане е мит поради простата причина, че ISO 9001 (по-конкретно - БДС EN ISO 9001:2001) е общ стандарт, който се отнася за управлението на качеството и представлява набор от общи изисквания, валидни както при търговската дейност, така и при производството на строителни продукти. При продуктовата сертификация става въпрос за рефериране на съответната СПК за даден продукт към стандарта, който го регламентира.

В случая е налице изискване за разработване на конкретен процес за управление на производството и контрол на съответствието на конкретен продукт, съобразно изискванията на конкретен продуктов стандарт.

Последните изменения на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти от декември 2003 г. потвърждават това схващане. В чл.28 изрично е записано: “Когато производител притежава система за управление на качеството, сертифицирана по БДС EN ISO 9001:2001, се счита, че са удовлетворени изискванията на системата за производствен контрол, при условие че системата за управление на качеството включва всички изисквания на техническата спецификация на продукта”.

Системата за производствен контрол - характеристики и изисквания

Третирайки системата за производствен контрол (СПК) като един от задължителните фактори за сертифициране на продукти от групи 1 и 2, би следвало да изясним някои съществени особености.

На първо място следва да се отбележи, че продуктовите евростандарти задават необходимите, но не и достатъчните условия при разработване на СПК. Най-малкото защото разработените по евростандарти СПК следва да бъдат и практически внедрими с минимален разход на ресурси и да бъдат устойчиви във времето (т.е. да са в състояние да поемат голям диапазон от отклонения в различни области - натоварване на технологичните съоръжения, отклонения във входящите материали и други подобни).

При разработката на СПК следва да се държи сметка, че се решава колкото технико-технологична, толкова и управленска задача. В този смисъл процесът на проектиране на СПК би могъл да се сведе до решението на задача от класа задачи за управление на производството на определен продукт, а изискванията, залегнали в съответния продуктов стандарт, да се третират като серия от базови критерии за съответствие на решението.

Вторият акцент поставям върху факта , че самата строителна директива е в процес на усвояване в ЕС и в съответните технически комитети на CEN. Това означава, че за продукти, които се регламентират в серия от стандарти (например зидарийните тела, добавъчните материали, геотекстил и др.п.), трябва да се проучи цялата серия от регламентиращите ги стандарти. При този подход не рискуваме да пропуснем съществени изисквания към СПК, които в дадения конкретен продуктов стандарт от серията не са представени в достатъчно явен вид.

Третият изключително сериозен проблем е свързан с въпроса, как да се процедира при изграждане на СПК при положение, че няма приет БДС EN.

В зависимост от конкретната ситуация конкретното решение ще бъде различно:

Единият вариант е наличие на продуктова EN, която все още не е станала БДС EN.

В този случай решението е очевидно. СПК се изгражда съобразно наличната EN, като само в частта “изпитване за оценяване на съответствието на продукта” се следва действащият БД стандарт. При влизането в сила на БДС EN тази част се заменя с предписаната в евростандарта. По този начин се избягва разработването, и най-вече внедряването на две различни системи за производствен контрол, и то за един и същи продукт.

Това решение е оправдано от всяка една гледна точка, доколкото темповете на приемането на евростандартите, като БДС са твърде високи в последно време.

Вторият случай е липса на приета EN и наличие на проект за EN - prEN за продукта.

В този случай отново бихме посъветвали производителите да се придържат към предния вариант. По този начин процедираха “ИТОНГ България” ЕООД. За да илюстрираме динамиката, ще споменем, че работата започна по Final Draft на prEN за зидарийни тела от автоклавен газобетон; към датата на одита на СПК вече бе налице приета EN, а по-малко от година по-късно имаше и БДС EN. Необходимите корекции в случая бяха толкова незначителни, че мениджърът по качеството на фирмата, който нанесе измененията в оперативен порядък, практически без никакви допълнителни усилия, се справи с тях.

Най-тежкият казус е, когато няма EN, нито дори prEN на по-ранен етап. В този случай следва да се подходи индивидуално. Естествено първата стъпка би била да се изготви техническо одобрение, като се внимава разработващият да е достатъчно добре запознат със световното ниво на развитие на знанията за конкретния продукт, с ръководствата на Европейската организация за технически одобрения и евростандартите в конкретната област. Същото важи и при разработката на СПК - съобразяване с изискванията към СПК на сродни групи продукти, залегнали в разработени вече евростандарти.

Спирам се доста подробно на този проблем, защото смятам, че той има изключително практическо значение, доколкото внедряването на СПК в практиката е достатъчно деликатен момент както за ръководството, така и за персонала на фирмата производител. С възприемането на изпреварващ подход при разработването на СПК се спестява неприятният ефект от внедряване на достатъчно различни системи за производствен контрол на един и същ продукт два пъти. При прецизна работа по СПК възможностите изпреварващо да се изгради СПК, съответстваща на бъдещи продуктови изисквания, е достатъчно голяма; необходимите корекции (след влизане в сила на хармонизиран стандарт) биха били локални за самото предприятие, а кръгът от засегнати от допълнителните промени - твърде ограничен.

Разбира се, този подход поставя значително по-високи изисквания и към лицата за оценяване на съответствието, които трябва непрекъснато да следят практиката на подготовката на евростандартите.

Практически стъпки за решаване на проблемите

Новостта на задачата за сертифициране, съчетана с гореспоменатите митове, изключително затруднява ориентацията на ръководствата на фирмите как да процедират, за да получат необходимия им сертификат, да изпълнят изискванията на Наредбата и да издадат исканата от клиентите им декларация за съответствие.

Въпросните митове объркват и самите потребители - как да преценяват кои от доставчиците им са коректни и да им издават валидни (вкл. в юридически аспект) декларации за съответствие.

В тази връзка бих си позволил да дам някои практически съвети към фирмите производители при избора на фирмата, която да оценява съответствието на техните продукти.

Избор на фирма за оценяване на съответствието на продукта

При избор на фирма за оценяване на съответствието освен съответната легитимация от МРРБ проверете дали оценителят има акредитация и от БСА. Разбира се, тази акредитация не е законово задължителна, но акредитацията от БСА означава, че самото лице за оценяване на съответствието отговаря не само на набора от минималните изисквания на МРРБ, цитирани в Наредбата, но покрива и изискванията на БДС EN 45011. Това дава съществени допълнителни гаранции и сигурност на фирмата производител, че лицето за оценяване на съответствието достатъчно професионално и съвестно се отнася към работата си и проблемите на производителя биха били решени достатъчно компетентно.

Този въпрос не е никак маловажен, защото лицето за оценяване на съответствието не само дава формално юридическо основание на производителя да издаде декларацията за съответствие, но би следвало и да бъде фактически гарант за пълно съответствие на внедрената в предприятието СПК на всички изисквания на техническата спецификация на продукта. Акцентирам върху този момент, тъй като потребителите и органите по надзор на пазара са в правото си при определени обстоятелства да възложат контролни проверки на даден производител на избрано от тях самите лице за оценяване на съответствието. В този смисъл известна “снизходителност” на лицето, оценяващо съответствието, може да струва твърде скъпо на производителя.

Обхват на сертифициране

При сключване на договор за оценяване на съответствието на строителните продукти по-разумно е да се търси едновременно сертифициране по БДС и по БДС EN. Целесъобразността на подобно решение е обусловена както от финансова, така и от управленска гледна точка:

- Спестяват се двойните разходи за сертификация в краткосрочен план (веднъж по БДС и още веднъж по БДС EN), тъй като темповете на приемане на евростандартите като БДС са твърде високи в последно време.

- Паралелното сертифициране по БДС и БДС EN предпазва производителя от необходимостта в кратък период от време да внедрява две различни СПК за един и същ продукт. Още повече, че както споменахме по-горе, практически не би могло да се изгради адекватна СПК само по изисквания на “старите” БДС.

За съжаление някои оценители, вероятно неволно, подвеждат фирмите производители, като основно оферират сертифициране само по БДС и безплатна поддръжка на сертификата след третата година. Подвеждащото в случая е това, че на практика в този период почти сигурно ще влезе в действие хармонизиран евростандарт, което не само обезмисля подобен род “бонуси”, но и вкарва предприятието в логиката на двойно плащане и двойни усилия за внедряване.

За избягване на подобен род пропуски би било целесъобразно да се направи справка с разработения от МРРБ Списък на хармонизираните стандарти и срока на успоредно действие на БДС и БДС EN за един и същ продукт.

Когато дискутираме проблемите на внедряване на СПК в практиката, не би следвало да подминем и критиките на някои колеги, упрекващи МРРБ в липсата на яснота относно характеристиките на СПК и избързване с Наредбата. Не би следвало да ги подминем най-малкото, защото дължим честно да отчетем огромния обем от работа по подготовка на Наредбата и особено при последните й промени, с които изцяло и максимално подробно (за нормативен документ) е изяснен въпросът със системите за производствен контрол чрез един изключително професионален синтез на изисквания, цитирани в различни документи и евростандарти.

В тази връзка следва да отчетем и изключителната навременност на Наредбата като начин за осигуряване на подготвеност на нашите фирми за работа в остро конкурентните условия на европейския пазар. Критиците забравят факта, че един от най-сериозните инструменти на съвременната конкуренция е именно чрез технологичното ноу-хау, осигуряващо качеството на продукта.

Опитът ни в повече от 20 предприятия показва, че внедряването на СПК непосредствено води до изключително бързо структуриране и развитие на наличното технологично ноу-хау и конституирането на подробна технологична база данни, която на базата на статистическа оценка позволява оптимизиране на производствения процес.

В заключение ще отбележа, че опитът от практическото внедряване на СПК в производствени условия показва, че няма съществени пречки при внедряване в български условия на БДС EN за строителни продукти и изпълнение изискванията на Наредбата.

Върни се в началото