Строителство Градът, брой 44 / 2004-11-15

Навършват се две години от сертификацията на продуктите на първите строителни фирми. Тя се извършва според изискванията на Наредбата за съществените изисквания за оценка на съответствието на строителните продукти (НСИОССП). По този начин в България се прилага т.нар. нов подход в строителната директива на Европейския съюз (ЕС). Това време е достатъчно за една предварителна оценка на резултатите от практическото му прилагане в дейността на строителните ни фирми.
В основата на анализа са три основни неща. Непосредствените наблюдения, извършени в последните две години върху работата на повече от 30 фирми от бранша, внедрили и внедряващи системи за производствен контрол (СПК) и системи за управление на качеството (СУК) по ISO 9001, е първият източник на информация. Второто са конкурентните позиции на изследваните фирми спрямо сродните фирми в съответните региони. На трето място са наблюденията на непосредствено свързаните със сертифициращите се фирми потребители и доставчици на строителни продукти/услуги.
Първият проблем, който беше установен и е свързан със системата за производствен контрол - система за производствен контрол или система за управление на производството.
В хода на анализа на проблемите, свързани с продуктовата сертификация, се очертаха две тенденции, резултат на две различни схващания за смисъла и респективно за съдържанието на изискуемите системи за производствен контрол.
Едната тенденция, за удобство и краткост ще я наречем контролна, екстраполира схващането за контрола като еднократен акт (или серия от еднократни актове), констатиращ състоянието на даден процес/продукт. Приложено към разработването на системите за производствен контрол, това схващане предизвика редица трудности в практиката най-вече от гледна точка на пълното овладяване на на изискванията при преминаване към продуктовите евростандарти. Повърхностният прочит на стандартите и наредбата в крайна сметка доведе до създаване, внедряване и сертифициране на СПК, които акцентират основно (а в редица случаи и единствено) върху контрола - схема, честота, методи.
В чисто практически аспект комбинацията от традиционни схващания, достъпността до технико-технологичен опит и ... навика да гледаме на нормативните изисквания към качеството като на досадни „чиновнически измишльотини”, които нямат нищо общо с реалния бизнес, предразположи доста фирми към формално овладяване на изискванията на продуктовите стандарти.Така чрез контролния подход в СПК намериха израз до голяма степен заобикалящи и/или чисто формално покриващи изисквания на съответните продуктови евростандарти. Най-ярък израз на тази тенденция е сертифицирането само по БДС, с което поне временно изискванията на НСИОССП са формално изпълнени. Анализът показва, че максимумът, който може да предоставят на фирмите за СПК, разработени при този подход, е сертификатът, респективно декларацията за съответствие.
Втората очертала се тенденция е управленската. Тя се основава на по-комплексен анализ. На първо място се отчита различното смислово натоварване на английския термин control, което на български покрива в значителна степен онова, което ние влагаме в понятието управление. Анализът както на строителната директива, така и на ръководството за прилагането й ясно откроява два взаимосвързани, но относително обособени елемента при продуктовата сертификация - техническата оценка на продукта като такъв (методи и начини за пробване, изпитване и оценка на резултатите) и оценка на съответствието на самата система за производствен контрол. Има се предвид и серия от хармонизирани евростандарти от новия подход. Този анализ бе необходим поради факта, че за самите групи, разработващи тези норми, изискванията са относително нови и опитът все още не е достатъчно систематизиран. Така че един стандарт сам по себе си трудно би могъл да се разглежда като еталон.
Този комплексен анализ показва еднозначно, че говорейки за СПК, по същество става въпрос за система за управление на производството на даден продукт, което позиционира задачата като управленска, т.е. тип управление на производството.
Продължавайки анализа, можем да констатираме, че самият термин съответствие, който заменя понятието качество, не се разбира еднозначно. При това ключът към разбирането на търсеното съответствие е съответствие с изискванията на клиента, а ролята на стандарта е да облекчи отношенията производител - потребител. Така, специфицирайки даден продукт единствено като „ продукт Х, клас Y, количество Z, референтен стандарт U”, практически контрагентите са договорили още и начина за изпробване на продукта, и валидните методи за изпитване, и начините за оценка на резултатите. В този смисъл декларацията за съответствие не е някакъв общ документ за качество, а прецизен инструмент, който гарантира на потребителя, че доставеният продукт притежава качествата и свойствата, заявени от него. Което практически означава при разработката на СУП да се обърне сериозно внимание на документа заявка. Това е особено значимо при продукти като бетон, добавъчни материали и други подобни. Така например в рамките на даден клас по якост на натиск стандартът предполага възможност най-малко за доставка на четири класа по консистенция за четири различни групи по условия на експлоатация с пет различни класа по размразяване и замразяване и пет различни класа по водонепропускливост. Т.е. за да може производителят да издаде не само де юре, но и де факто декларация за съответствие, той трябва да знае какво точно иска клиентът от него. В случая ключът към разбирането е именно процесът на заявяване, защото производителят практически НЕ може да гарантира повече от онова, което му е заявено!
Задачата, която решават фирмите в процеса на сертификация, по същество е управленска. Това означава, че заложените в продуктовите стандарти изисквания задават необходимите, но не и достатъчните условия за разработката на ефективен конкретен управленски модел. В този аспект можем да разглеждаме изискванията на съответния стандарт като серия от верифициращи функционирането на СУП критерии, които обаче не са достатъчни за изграждане на бизнес ефективна система.
Разбирането на СПК като СУП предполага необходимостта от осигуряване на приложимост и устойчивост на модела в реални условия.
Под приложимост разбираме способността на модела да бъде практически приложен в дейността на фирмата съобразно реално съществуващите образователно и квалификационно равнище на персонала, неговата култура и управленски навици и прилаганите технико-технологични схеми. Т.е. покриването на изискванията следва да се обезпечи посредством модел с формулировки и формализация, които са приемливи за производителя от гледна точка на минимален разход на ресурси.
Отчитайки реалните условия на функциониране на строителните фирми, разработената СУП следва задължително да отговаря и на критерия устойчивост. Под устойчивост на модела ще разбираме способността на системата да функционира ефективно в условията на резки промени в околната среда (неустойчивост на показателите на входящите суровини и материали, пикове на натоварването, коефициент на аварийност на технологичните машини и съоръжения, диапазон на заявяваните изисквания към продукта и други подобни). Изискването за устойчивост предполага наличие на определен „излишък” на контрол (т.е. обезпечаване на непрекъсната работа на системата при пикови отклонения), лекота и естественост на поддръжката на СУП в реални оперативни условия, оптимално разпределение на разходите за контрол по видове дейности, за да бъдат те оптимизирани, и др.
При управленския подход фирмите неминуемо стигат и до необходимостта от защита на издаваната декларация за съответствие от злоупотреба от недобросъвестни клиенти и/или нелоялни конкуренти (примерно да вложат 10 единици от сертифицирания продукт на фирмата и благодарение на получения сертификат да „прокарат” още 100) както поради имиджови съображения, така и от гледна точка предпазване от икономически загуби. Същевременно документите, съпровождащи продукта, в редица случаи предоставят изключително ценна за самия потребител информация. Така например при внимателен прочит на експедиционните бележки за бетон инвеститорът може да придобие достатъчно точна представа за равнището на организация на бетоновите работи на строителния обект.
Друг съществен момент при възприемане на управленската логика на задължителните СПК е възможността максимално да се използва предоставената в продуктовите стандарти информация. Прочитът на продуктовите стандарти в управленски аспект сякаш „изведнъж” дава спокойствие във фирмите производителки за изпълнимост на чисто техническите изисквания към продукта. В този случай производителят акцентира вниманието си върху постоянството на резултатите и рентабилността на производството, които би следвало да им гарантира СУП. Това е напълно логично, защото в икономически аспект за всеки производител е важно не само продуктът да съответства на изискванията на клиента, но и с какъв разход е постигнато това съответствие. Например редица производители в бетоновото производство гарантират желаните резултати за сметка на значително завишени коефициенти за сигурност. По наши данни в над 70 на сто от наблюдаваните фирми преди внедряването и в първата година след внедряването на система за управление на производството съответствието на продукта се гарантираше чрез необосновано висок разход на цимент. Когато системата за управление на производството се стабилизира, стана възможно оптимизирането на рецептите, без при това да се рискува съответствието на продукцията.
Нещо повече, този прочит на стандартите дава представа за средното технико-технологично равнище на фирмите от страните - членки на ЕС, което позволява самооценка относно конкурентоспособността в хоризонта на членството ни в ЕС.
Прилагането на управленския подход се оказва изключително полезно преди всичко за самите производители поради реалните възможности за оптимизация на производството и повишаване на неговата рентабилност. Той е важен и за рязкото повишаване на атрактивността им за сериозните инвеститори, а оттук - и на конкурентоспособността им. Наблюденията ни (еднотипен продукт в три региона на страната) показват, че в над 75 на сто от случаите поръчките на големи инвеститори, включително и чужди, се печелят от фирми, които са сертифицирали продукта си именно като са използвали управленския подход. Това означава, че на практика СПК като СУП са инструмент, който повишава конкурентоспособността на фирмите.
Сериозният проблем при използуването на този подход е внедряването на системите в практиката, което обикновено изисква време (различно в зависимост от продукта), а ключовото условие е наличието на воля във висшето ръководство на фирмата за внедряването на системата. Времето за внедряване се определя от два компонента - времето, необходимо за предварителната организационно-техническа подготовка, и времето, необходимо за усвояване от персонала на задачите, които произтичат от внедряването на СУП. Анализът на натрупания опит (налични наблюдения, включително и в двете крайни условия - и по отношение разполагаемата компетентност на персонала, и наличната технико-технологична съоръженост на производството) показва, че в над 90 на сто от случаите решаващият фактор е волята на висшето ръководство. Дори и най-малките ясно изразени (пред персонала) съмнения и колебания на висшето ръководство относно внедримостта и ползата на СУП, водят неминуемо до рязко повишаване на времето за внедряване. Считаме това за нормално, доколкото ползите от СУП, както и от СУК по ISO 9001:2000, са преди всичко и изключително за това ръководство. За средния мениджмънт и служителите на фирмата тези модели на управление изискват значително повече стриктност и означават еднозначно поемане на отговорност за изпълнението на възложените им задачи. Именно прецизирането на изискванията към персонала и еднозначното определяне на отговорностите в редица моменти предизвиква повече или по-малко открита съпротива при внедряването.
Този проблем става изключително сериозен при наличие на информация за формална сертификация на сродна в региона фирма. Това съществено снижава мотивираността на персонала при внедряване, забавя процеса и в резултат - струва изразходването на допълнителен ресурс. В такива случаи времето за внедряване на СУП средностатистически нараства с повече от два пъти спрямо средно необходимото за даден продукт.

Процесът на сертификация Бр. 45

Ключова роля в процеса на сертификация е отредена на лицата за оценяване на съответствието (ЛОС), като първите от тях вече работят повече от две години на пазара.
При тяхната практика отново се откроиха двата подхода - контролният и управленският. За съжаление до този момент привържениците на контролния подход като че ли преобладават - достатъчно е да се съпоставят броят на сертифицирани лица за оценяване на съответствието по EN ISO/IEC 17025:2000 (дейността на лабораториите) и тези, сертифицирани по EN 45011 и 12.

Широко застъпена е и практиката за "сертифициране само по БДС". Това означава, че именно фирмите, които би следвало да обръщат внимание на производителите върху необходимостта от пълното изпълнение на изискванията на съответните продуктови стандарти, значително подценяват оценяването на системите за производствен контрол (СПК) като системи за управление на производството (СУП). Тук са налице същите причини за разпространение на "контролния" подход, които споменахме в първата част. В случая не бихме искали да мислим, че става въпрос за неетична търговска практика, целяща двойно заплащане от производителите (днес по БДС - утре и по БДС EN) на една и съща по същество услуга.
Традиционното възражение в случая е, че виждате ли, още не е влязъл в сила съответният БДС EN. Аргументът, дори и да има някои формални основания, на рактика е несъществен, тъй като процесите са изключително динамични. Така апример в практиката си сме наблюдавали случаи, когато колеги започват аботата си по сертификацията си въз основа на стандарт, който е на етап final draft prEN (предварителен ЕN), няколко дни след сертификацията им бе приет EN стандартът, а по времето на първия текущ одит вече бе налице и съответният БДС EN! Вторият аргумент е, че самите производители не са готови да преминат към оценка съответствието (изпитванията) на самият продукт изцяло по EN поради необходимостта от подмяна и доокомплектоване на лабораторното оборудване. И този аргумент - действително съществен сам за себе си - отново показва единствено "контролното" схващане с характерното му подценяване на СПК като СУП. Защото при наличие на евронорма, която дори и още да не е влязла в сила у нас, нищо не пречи да се обърне внимание на производителите за възможността да изградят своята СУП по нея, а самият продукт да си се оценява (т.нар. методи за пробване и изпитване) по действащите БДС.
Формално погледнато, "сертифициране по БДС" е и възможно и допустимо в буквалния смисъл на Наредбата за съществените изисквания и оценка на съответствието на строителните продукти (НСИОССП). Обаче производителите, предприели тази стъпка, по същество отлагат във времето изпълнението на изискванията на съответния EN, доколкото е въпрос само на време (и то доста кратко) да бъдат заменени старите БДС. Което означава, че се отлага във времето и използването на потенциалните възможности за повишаване на конкурентоспособността им при влизането ни в Европейския съюз през 2007 г.
Вторият съществен момент, свързан с оценката на съответствието, е достоверността, компетентността и обективността на съответните лица за оценяване на съответствието. Дори един бегъл прочит на Ръководството за внедряване на директивите от новия подход  на ЕС определя като съществен и привилегирован инструмент за оценка на лицата за оценяване на съответствието тяхната способност да покрият изискванията и да бъдат сертифицирани съобразно нормативите на EN от серията 45000 и/или EN ISO/IEC 17025:2000. В този смисъл чисто техническите изисквания, свързани с дейностите по лабораторната работа, са достатъчно добре усвоени.
Другата основа - лицата за оценяване на съответствието да покриват изискванията на EN 45011 и 45012 - е значително подценена. Процентът на лицата, получили разрешение от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да извършват оценка на съответствието и заедно с това са сертифицирани и по стандартите EN 45011 и 45012, е тревожно малък. Подобна пасивност на лицата за оценяване на съответствието излага на сериозен риск самото им оцеляване в средносрочен план, защото влизането ни в ЕС ще означава и автоматично преминаване на качествено

                                                                  Ново равнище на конкуренция

сред самите лица.
Анализът на систематичните проблеми при внедряване и оценка на системата за управление на производството позволява да направим следните изводи.
Изпълнението на строителната директива и свързаната с нея НСИОССП в практически условия върви добре. Оценката на натрупания практически опит показва, че не съществуват сериозни пречки пред нашите фирми в практически условия да покриват изискванията на евронормите от новия подход. Нещо повече - разработването и внедряването на СУП в пълно съответствие с изискванията на евронормите е изключително полезно не само за потребителите на строителните продукти, но и за самите производители в няколко насоки:
* привежда ежедневната им практика в съответствие с практиката на сродните им предприятия от ЕС, което ги подготвя още отсега за устояване и развитие в условията на евроконкуренция на нашия и за нашия пазар;
* създава структурирани бази данни, които позволяват повишаване на рентабилността на производството в средносрочен план;
* мобилизира, структурира, систематизира и създава база за развитие на вътрешнофирменото ноу-хау.
Критичен момент в този аспект  обаче е изпитването на продуктите, необходимо за пълно съответствие с евронормите, предполага преоборудване на лабораториите, което изисква допълнителни разходи в размер средно над 20000 лв.
Вторият извод, който може да се направи, е свързан със системите за управление. Третирани като системи за управление на производството, разработените и внедрени СПК в изпълнение на изискванията на НСИОССП, са сериозен инструмент за повишаване на конкурентоспособността на фирмите от строителния отрасъл.
Следва да подчертаем, че в момента онези наши производители, които прилагат "управленския" подход при изпълняване на изискванията на продуктовите евронорми, по същество решават същите проблеми както и колегите им от страните - членки на  ЕС, което практически означава, че те още отсега решават въпроса с готовността си за конкуренция през 2007.
Критичен фактор в практическото изпълнение на строителната директива се явяват лицата за оценяване на съответствието(ЛОС), и то най-малкото по три причини:
*броят на ЛОС, сертифицирани по EN 45011 и 12, все още е под критичния минимум за осигуряване на необходимата достоверност на българските сертификати в европейски мащаб;
*сериозното неразбиране и подценяване на значението на СПК именно като системи за управление производството на съответните продукти не способства за повишаването на доверието на потребителите в сертифицираните доставчици;
*формалното сертифициране на производители "по БДС" отлага подготовката им за предстоящата евроконкуренция на нашия и за нашия пазар. Друг аспект на този процес и затрудненото внедряване на адекватни СУП.
Нееднаквите критерии за оценка на сертифицираните СУП в различните фирми предполагат и различни резултати при практическото им функциониране. В тази ситуация компрометираното качеството на продукцията на някои от тях би поставило под съмнение самия процес на сертификация и наличните сертификати в очите на чуждите инвеститори.
Така откроената ситуация не е достигнала критична точка, но е достатъчно тревожна. Затова предлагаме няколко коригиращи действия.
Браншовите организации на производителите съвместно със специалистите от Българския институт по стандартизация, Надзора на пазара и специалисти от практиката би следвало да предприемат една по-широка кампания както сред производителите, така и сред потребителите на строителни продукти и строителните консултанти (надзорници) относно същността и характерните изисквания на евронормите и практическото им приложение в наши условия и особено в частта за характеристиките на СПК като системи за управление производството на продуктите.
Браншовите организации би следвало да подпомогнат членовете си по отношение критериите за избор на лице за оценяване на съответствието, за да бъдат избегнати рисковете на производителите от недостатъчно компетентни действия на самото лице за оценяване на съответствието.
Целесъобразно би било ЛОС да уеднаквят критериите си относно оценката на съответствие на строителните продукти особено в частта за оценката на СУП (СПК).
Разумно би било съответните браншови и други професионални организации да предложат конкретни мерки на съответните държавни органи за адекватно решаване на проблемите с контрола в значително по-ранни фази.  Такъв контрол рязко би ограничил нелоялната конкуренция, която в някои региони е едва ли не правило. Същевременно това би позволило значително намаляване на размерите на щетите и потенциалните пропуснати ползи.
Много стимулиращо за изпълнение на изискванията на Наредбата и за цялостна подготовка на нашите фирми за нивото на конкуренция при влизането ни в Европейския съюз би било, ако Министерството на икономиката и/или Министерството на регионалното развитие и благоустройството реализират програми, финансирани от еврофондовете или по друг начин, които да облекчат поне с 50 на сто разходите на сертифицираните фирми при подмяна на лабораторното им оборудване. Така могат да бъдат напълно покрити изискванията на продуктовите стандарти. Като цяло сумите не са големи (става въпрос за сума от порядъка на 1.5 -2.0 млн. лв.), а ефектът от подобен род програми би бил значителен за повишаване на конкурентоспособността на нашите фирми.
В заключение бих искал да подчертая, че в никакъв случай не подценяваме положените от редица колеги усилия в технико-технологичната област на сертификацията на продукцията. Именно защото тези резултати са достатъчно добри, би следвало да насочим вниманието си върху проблемната сфера - възприемането на системите за производствен контрол като системи за управление на производството. В тази връзка следва да откроим практическите усилия на колегите от Българския институт по стандартизация и БСА, които усилено работят именно в тази насока.

Върни се в началото